Имение Робинсън

-Не желая да си мислите,че ви подценявам,ако успеете ще имате моята признателност за винаги но с времето не ми останаха надежди,за това ще е последния шанс. Искам да оставя жена ми да почива в мир...
Колко мир не се знаеше но цял живот,щях да живея в страх,че може нещо да се случи с дъщеря ми. Това,което можех да направя е,да държа доверена охрана около къщата,която да я пази,докато съм на работа или я взимах със себе си понякога:
-И без разрешение и колкото е нужно време,ще ви го дам,ако това ще помогне.
Не коствах доверие на много хора но наистина имах надеждата и вяра в това младо момиче. Мислех,че ще се справи,че ще успее,до сега е свършила доста работа,каквато не се беше свършила до сега.
-Имате моето пълно съдействие...

Не очакваше да се съгласи с нея така лесно,но явно наистина искаше спокойствие за себе си и детето си,за това и щях да направя всичко по силите си,дори ако се наложеше щях да наблюдавам денонощно къщата и него,ако трябваше щях да навляза в личното им пространство,но виновника щеше да е зад решетките.
-Благодаря за доверието което ми гласувате ,наистина всяко съдействие ще ми е от полза.Надявам се резултатите скоро да са готови и да мога да свържа отпечатаците с истинския виновник
Видя надеждата в очите му,блясъка с който я погледна щом видя поне малък шанс да открият виновника
-Знам,че не мога да върна съпругата ви,но поне искам да въздам справедливост и да сте спокоен за себе си и дъщеря си най-вече.Ако имате нужда от охрана или нещо винаги можете да се свържете с мен
Вал му подаде визитката си,миг след това телефона звънна,когато видя дисплея,погледна Мейсън Робинсън с надежда и вяра
-Питърсън,какво има? - надяваше се новините да са добре,определено бяха,имало съвпадение на отпечатъците,оставаше да ги свържа с покойната госпожа.Погледна към мъжа пред себе си-Добри новини сър,отпечатъците които открих съвпадат с базата данни,ако не възразявате още днес ще отида до имението ви за да отгледам отново,искам да проверя дали няма да има из къщата останали доказателства които да ги свържат с местопрестъплението както и с жена ви..ако съм права,до няколко дни ще сте в съда за да накажете виновника

Тази амбиция е бях виждал но ми харесваше,харесваше ми и мислех,че ще успее,не давах напразно шанс. Като дългогодишен адвокат познавах хората,за това го давах и на нея.
Изправих се,като тръгнах до една малка кутия. Отворих я,а там се криеха ключовете и от дома. След смъртта и не бях стъпвал там,не позволих на никой да припарва и следите не бяха заличени,както и нищо освен багажа на дъщеря ми не беше пипан:
-Заповядайте ключовете,не желая отново да влизат взлом в имението,нищо не е пипано освен от вашите колеги...
Сърце не му даваше даже да изхвърля дрехите на съпругата си,не беше затворил страницата и тя все още стоеше отворена. Приближи се към нея:
-Ако пипнете копелето,не се съмнявайте,ще го пратя до живот в затвора Тартуна...
Това е най лошия затвор,който се явяваше най-ужасния със строг тъмнитен режим. Дори не излизаха на разходка,а често се случваха и битки,естествено платени,в който някой съвсем случайно биваше ранен или убит. Не нямаше да го убие,нямаше да плати за това но щяха да му дадат урок и наравят престоя му ад.

-Не желаете ли да дойдете с мен ,можете доста да ми помогнете,ако колегите ми са разместили нещо ще знаете как е било,а това много би ме улеснило,не обичам да разчитам на снимки правени след като са били местени или проверени улики,знам че за вас би било много болезнено да отидете там,но наистина ще сте ми от полза...
Съмняваше се да се съгласи ,но бе длъжна да опита,а и можеше по лесно да превъзмогне трагедията в душата си,да се върне там след две години,трябваше да е по-лесно.А може би не,Вал никога не би стъпила на място където е бил убит любим човек,но като детектив трябваше да провери всяка следа,а и искаше да изключи този мъж като заподозрян.Беше чела из досиетата по случая че първоначално дори той е бил главен заподозрян зараде техен скандал месеци преди смъртта на Марисела
-Още нещо сър,знам че предишния разследващ ви е разпитвал като заподозрян което при подобен случай е напълно разбиераемо,научих че сте имали скандал дори сте били разделени за кратко месеци преди трагедията,дали някой не би опитал да ви натопи за смъртта й?Не ме разбирайте погрешно,но искам да изключа възможността да открия вещо което може да ви свърже с убийството,ако се сещате кажете ми,за да няма изненади щом отида там.

Потръпна при мисълта,че трябва да се връща в къщата но истината,е че трябваше да го направи,ако искаше да помогне,наистина тя беше права,ако са размествали,може да са скрили следи:
-Добре,ще дойда само трябва да се погрижа,някой да се грижи за дъщеря ми...
Имаше бавачки но говореше за охрана. Малко след това въздъхна и погледа му за малко се заби в земята,подобно на човек изпитващ дълбоко разкаяние.
-Да бяхме разделени преди това. Не беше лъжа,че в миналото си бях голям женкар и не е лъжа,че си изпатих от това. Нараних съпругата си,като ми залипсва ергенския живот. Истината е,че бързо осъзнах голямата си грешка и тя беше толкова добра да ми прости. Повечето на нейното място едва ли биха ми дали шанс. Мислех си,че всичко ще е наред след това,толкова се стараех да и покажа,че заслужавам този шанс,да направя нея и нашата дъщеря щастливи но се провалих,не я опазих,не я защитих,знам колко много врагове имам и бях си позволил лукса да се отпусна...
Пое много,ама много дълбоко дъх и издиша:
-Знам от къде дойде това обвинение,прокурора ме ненавижда,защото изгуби много важни дела от мен и насъска ченгето,опита се да ме обвини за смъртта на съпругата ми,за да се опита да ме притисне,да ме повали. Ще пропусна факта с алибито,което се потвърди от целия ми офис,както и от охранителните камери. А,си измислиха те,мотив за това,защо съм я убил. Само,че мотива за това,че е от ревност не издържа,по простата причина,че се бях отдал изцяло на семейния живот и единственото ми излизане е било с нея,за баготворителна вечер. Не разбрах кой е бил нейния любовник и коя е била моята любовница. След,като не им мина този номер излязоха с номера,че съм я убил за да и взема парите. Още един глупав мотив,защото съм достатъчно богат,и нейните пари не ми трябват. Друго продължи да се бълва,едно въртяха друго,че трето. Просто прокурор Густаво Диавела,ме мрази опитва се да срине репутацията ми,по най-подлия начин,като ме обвини за смъртта на съпругата ми. Аз съм човек,не съм животно,мислите ли че човек защитаващ толкова много невинни с толкова висок морал може да си позволи да лиши детето си от майка. Не ме разбирайте погрешно,ако за миг си забравим любовта ми към нея,аз мога да намеря хиляди жени но майка за моето дете си остава една единствена.
Доверяваше и се за това и каза истината:
-Нека ме обвиняват,аз нямам нищо за криене,не съм чист,като леда,всеки човек има трески за дялане но убиецне съм. Не се страхува,още тогава казах,обърнете къщата с краката на горе,изтърбушете я ако пожелаете,стоях хиляди часове в залата за разпит,разкъсаха душата ми на парчета,позволих го,само защото искам копелето да си получи заслуженото.

-По дяволите,точно това е искал,да обърнат къщата за да скрият следите
Вал се изправи,сега всичко си идваше на мястото,Диавела бе против Вал да поеме разследването,но понеже неговия детектив не вършеше нищо по случая,а шефовете искаха това да се приключи не обърнаха внимание на прокурора.Вал извади мобилния си и се обади в централата
-Искам разпечатка от телефонните разговори на прокурор Диавела,както и банкови извлечения,данни за излизания от страната както и връзките му с адвокат Робинсън и покойната му съпруга,не ме интересува Пабло трябват ми незабавно
Едно се въртеше в главата на Валерия и това може би беше само предположение,но никога това не я бе лъгало до сега
-Съжалявам ако е само предположение господине,но може ли прокурора да е нагласил всичко за да ви съсипе,да е убил съпругата ви за да ви отмъсти,а за да е пълно отмъщението му да иска и да ви натопи за смъртта й?Вие го познавате,мрази ли ви наистина до толкова че да еспособен на подобно нещо....

-Знаете,аз съм адвокат и не мога да обвинявам някой без налични доказателства но истината,е че прокурор Диавела ме мрази от дъното на душата си. Провалих му много важни сделки,както и вкарах много от приятелите му в затвора. А,и бях адвокат на жена му при бракоразводното дело. Да кажем,че и аз не бях много добър с него.
Само,че той беше най намесения и най-жестоко се опитваше да ме пъхне в затвора. Явно не искаше просто да ме накаже за смъртта на съпругата ми,ами да ме накисне и осъди за това че съм я убил:
-Да,кажем че списъка с хора,който искат да ми навредят се увеличава но прокурора е един от най ревностите. Все още прави опити да съсипе кариерата ми,като не ми позволява да стана съдия,защото знае,че след това ме чака мястото на главен съдия. Отдавна съдийската обшност ме предлага но заради обвиненията не мога да поема този важен пост.

-Е аз ще намеря тези доказателства,защото съм убедена във вината му,сега знам и защо беше против аз да поема случая,за него той е приключен и трябваше да бъде архивиран като неприключен,но не знае с кого си има работа.
Сега повече от всякога исках да пипна негодника,трябваше ли заради едната завист невинна жена да намира смъртта си,Вал никога нямаше да разбере такива хора,защо трябва да вземаш жертви за да нараниш някого,защо изобщо трябва да нараняваш хората
-Този мъж е жесток и очаквам да опита да спъне работата ми,дори да се опита да потули нацяло случая,съветва ви да защитите вас и дъщеря ви,ако се наложи дори ще ви осигуря убежище!Но сега вместо да говорим наистина е по-добре да отида до имението за да потвърдя подозренията си

-Само да осигуря някой да се грижи за дъщеря ми...
Изправи се той,като извика иконома,тук в къщи си имаше доверени хора,преминали през много разпити и проучвания и до някаква степен можеше да им се довери:
-Погрижете се за дъщеря ми. Оливия да и направи вечеря да хапне,след това,да я сложи да спи. Ако се бунува,кажете и че ще разбера,ако е била непослушна.
На мен рядко се опъваше и по скоро мен манипулираше най-добре с плач и рев но персонала,щом ме нямаше,го правеше на луд.
Истински вихър приличаше на майка си.
-Ако желаете,ще ви закарам с моята кола.
Да красивото спортно возило си стоеше в гаража,а на негово място,караше бърз почти семеен автомобил,пълен с играчки на задната седалка,както и детска седалка. Ергенския живот си беше отишъл напълно и на моменти дори го чувстваше като отминало време.

Виждаше с какъв раз се разпореждаше в дома си,явно хората тук бяха доверени ,но за Вал нямаше нищо сигурно,тя не можеше да разчита на много хора а само на малцина които бяха доказали че не са подкупни.Повечето хора в управлението бяха подкупни на властта,на хората с много пари като Мейсън Робинсън,но Вал имаше виждане за хората и се съмняваше той да е такъв.
-Благодаря за предложението,но е по добре да отида с моята кола а вие да ме последвате,не искам нещо да попречи на разследването,смятам че прокурора има очи на всякъде и веднага може да изфабрикува някоя глупост която да попречи на истината да излезе на яве.
Тогава Вал набра един номер и зачака отговора от среща,момчето срещу нея говореше испански,но тя добре го разбираше
-Мигел искам с някои твои момчета да ми свършите една услуга,няма на кого друг да вярвам,знаеш къде в Даймънд Бийч е имение Робинсън нали? -след кратко потвърждение Вал продължи-Искам да се навъртате наоколо без да биете на очи,следете за нередности и ако видите подозрително нещо да ми съобщите

-Да права сте нека не даваме на копелето право да се прави на важен,отново... Ще се кача само да взема сакото си...
Тръгнах на горе,като взех сакото си,минах да целун моята принцеса,като я целунах преди да тръгна и отново слязох долу.
Слязох до входната врата и отворих врата,за да излезе.
-Там е колата ми,ще ви изчакам да тръгнете и,ще бъда зад вас.
Всеки тръгна към колата си,като се качих в моята,изчаках да тръгне,а малко след нея потеглих и аз. Четно да призная не исках да се връщам там но ми казаха че трябва да направя стъпка и да дам мир на душата и.

Една седмица се измина толкова бързо но въпреки всичко,стаята и беше готова и чаках ме всеки момент да дойде,не можах да я посрещна и взема от болницата,защото имах малко работа в офиса но бях точно на време в което,щеше да дойде с шофьора в къщи,бях се погрижил някой да я вземе,както и една сестра която да е на около,ако има нещо:
-Тя ще дойде!
Пищеше малкото чудовище,като щъкаше из входа,когато отвориха вратата,се приближих,за да и помогна,имаше сила но си личеше,че все още малко я боли:
-А,ще и помогна...
Поех я от шофьора,който и помагаше.
-Добре дошла в дома ни,уморена ли си,искаш ли да полегнеш.

Седмицата измина бързо,оправях се доста бързо,но още изпитвах болка,движех се с помощ,макар и минимална,но след седмица лежане беше нормално да съм отпаднала и прекаленото движение да ме изморява бързо.
Мейсън беше пратил човек да ме вземе и да ме заведе в имението,отново това огромно имение,още на вратата Катерина ме чакаше и подскачаше,но не се втурна да ме прегръща,явно беше предупредена,за това пък Мейсън ме пое от ръцете на шофьора ,хвана ме под ръка и ми помогна да вляза
-Благодаря,но съм добре,не искам още да почивам,имам нужда да поседя и седнала ,омръзна ми това легло

-Знам точното място!
Направих знак с една ръка на прислужницата:
-Свали малко възглавници и ги сложи на един от столовете на беседката в градината.
Тя хукна,като беше бърза,а на нас ни отне малко повече време,дори малката се опитваше да помогне. Помогнах и да се настани на стола,като меките възглавници и помагаха да се чувства по добре и по удобно.
-Така май е по добре,малко въздух,а и Кат обожава да бяга в градината.
Направих още един знак,да донесат нещо с което да запълнят масата,а те знаеха за плодовете и чая:
-Надявам се да се чувстваш добре...

Всичко беше наистина страхотно,слугите се суетеха около него,следваха всяка заповед,макар че мен ме гледаха странно и малко надменно,знаех че съм натрапник,но все пак той ме бе поканил.
Екатерина скачаше напред назад из градината и следеше реакциите ни,беше най сладкото дете
-Страхотно се чувствам,не е необходимо толкова да ме глезите,ще свикна и няма да можете да се отървете от мен ....
Чувствах се странно,не бях у дома в малкия апартамент в който нямаше никой,не се налагаше да се чудя сега какво ще правя,имаше какво,виждах детето и енергията му

-По скоро на теб,ще ти се иска да оздравееш по бързо и да избягаш,тя е малко диваче и изобретателна малка мишка.
Днес си личеше,че сама се е облякла,имаше тотален асинхорон в това,което носеше,а най ходеше розовата пачка и короната на главата с шарен клин и червени пантофи. Тотално не беше наследила вкуса на майка си за дрехи или по скоро изграждаше свой собствен стил,подобно на нея,който твърдо искаше да наложи. Засмях се,защото най-вероятно просто го беше направила нарочно да разгневи бавачките си,като слага точно обратното на това което иска:
-А,оставането ти зависи изцяло от теб...
Видях я обаче,как гони бедното куче на покойната ми съпруга,то мязаше на същински моп за миене,бяло и пухкато,а тя го гонеше из градината,като се опитваше да направи бог знае какво:
-Кат моля те не тормози кучето...
То отчаяно се опитваше да се скрие и бягаше от набезите на малката,в последния миг се шмугна под стола на Валерия,в опит да се спаси. Малката се опита да се шмугне но я улових преди да е причинила болка. Вдигнах я бързо и я сложих в скута си:
-Време е малко зверче да хапнеш...
Тя се нацупи и скръсти ръце пред тялото си:
-Няма... Искам да си играя...

-Кат,първо ще се нахраниш а после ще играеш на воля и никой няма да те притеснява - първоначално продължи да се цупи - Аке не се нахраниш няма да имаш енергия и няма да можеш да си играеш с кученцето,а когато дойде време за тренировки няма да си достатъчносилна,храната ще ти даде нужното за да станеш силна..
Очичките и просветнаха,явно имаше нужда от малко подход и напън за да се съгласи, с насилване нямаше да я накара да се храни
-Хайде,ще хапнем двете,ти за да имаш сили да играеш,а аз за да се въстановя по бързо и да не се налага бащати да се прави на болногледачка - това казах в рамките на шегата и май успях защото за миг съзрях лека усмивка на лицето му

-Добре...
Не и се искаше много но я бяха убедили прекалено силно и убедително,за да се налага да протестира и подлага всичко на въпрос. Умееше сама да се храни,когато поиска в рядък случай но когато баща и беше в къщи обичаше да е същинска принцеса и аз да я храня. Сякаш е малко бебе,понякога е голяма глезотия. Усмихнах се на Валерия ни най малко не ми пречеше нейното присъствие и едва ли,щеше да е някакъв голям проблем да остане:
-Истинска радост е че си тук,обикновено храненето се превръща в омагьосан кръг в който най-често е наказана. Не прилича на никого толкова е злояда,а аз обожавах като малак да ям,дори бях пълничък по едно време после в интерната със спорта и влязох в ритъм но все още съм си голям чревеугодник. А,Кат подбира,единственото което винаги може да яде са бържени картофи и шоколад...
Малката се ококори и едва не изплю храната в опит да каже нещо,преглътна и заяви:
-Искам пудинг,шоколадов...
Моя беше грешката че споменах нещо,завъртях очи,защото това никак не ми се искаше,трябваше да я отуча от този гадни храни на който я бяха научили бавачките,за да я смиляват да яде нещо:
-Казах нещо за шоколада,не е полезен...

-Колкото повече и забраняваш толкова повече ще иска,а и като знае че някои неща и са позволени ще ти се качва на главата...
Нормално бе да и се угажда доста заради липсата на майка й,той опитваше да и дава всичко,да я компенсира,но това понякога бе грешното,Кат трябваше да знае че въпреки че е единствено дете и то без майка трябва да има граници.Но малката беше хитруша въпреки ,че бе дете е знаеше как да разиграва баща си и да превръща слабостта му към нея в предимство
-Сладкишче ако продължаваш да се тъпчеш със сладко ще ти стане лошо ,няма да можеш да си играеш нито с мен нито с кучето,а и може да станеш дебела,а ние не искаме да сме дебели нали?
Видях сладката и физиономия,вярвах че е закърмена от майка и,че познаваше малко красотата и хубавата фигура за това и можех да се възползвам от това да я отуча от някои вредни навици, а щом си легне щях да си поговоря с баща й

Поклатих глава,това някак не ми харесваше,погалих Кат по главата,не исках дъщеря ми да следва стъпките на майка си и ако тя беше малко закръглена,щеше да си я обича. Тук не идваше дума за килограми,а по скоро за здраве,този шоколад и вредеше,а относно килограмите нямаше проблем. Искаше ми се да хапва повече но истината е,че тя просто е злояда и не обичаше да яде.
-Не смятам да следва стъпките на майка си,не искам да се страхува от тялото и килограмите си.
Не направих забележка по груб начин но не ми се искаше да се учи на този навик,да следи килограмите си:
-Предпочитам да следва моите стъпки или тези който на нея и харесват. Познавам доста добре света на манекенките и модния свят,не искам да се превърне в анорексично момиче с проблем със съмочувствието. Жените са много по хубави закръглени...
Позволих си да си призная нещо,всъщност харесвах покойната си съпруга много повече след,като роди,защото беше пищна.

Схванах забележката му,но научили се да спазва това сега ,щеше да се отучи и от грозния навик да яде прекалено много шоколад..
-Съжалявам,не исках да прозвучи така... -обърнах се към Катерина - С баща ти искаме да ти покажем,че има храни които могат да ти навредят когато ядеш прекалено много,като шоколада,а други които са полезни...да речем че искаш шоколад,добре хапваш,но преди това трябва да се нахраниш с нещо полезно и питателно,като супичка,пиле,дори плод и тогава вече да хапнеш десерт като шоколад,сладолед ...и да не се притесняваш за нищо нали?Не искаме да прекалиш и да се озовеш като мен в болница нали?
Погледнах тогава Мейсън,наистина не исках да звуча като маниачка на тема килограми,самата аз ядях каквото и както ми попадне,но пък тренирах много за да запазя тялото си,макар и да не бях такъв тип маниачка... "Съжалявам"

-Няма проблем,не исках да бъда груб но се страхувам да не тръгне по грешен път все още е малка но някой неща се запечатват трайно.
Все пак успя да хапне но когато и стана наистина прекалено много се възползва от слабостта ми и хукна да търси кучето,което бе излязло из под стола.
-Кат вър...
Поклатих глава отново хукна из градината,скоро трябваше да легне да поспи,а за това нямаше изглед,а ако тръгнех да я гоня,щеше да стане омадьосан кръг в който да я гоня. Щях да я оставя да се измори:
-Понякога мисля,че е създадена от шоколад течащ във вените и не може да се спре!
Взех чашата си с кафе,като хвърлях един поглед към нея:
-Съжалявам за реакцията си,никой не е написал идеалната книга,как да си баща на момиченце...

-Остави я да се измори и сама ще си легне,има нужда сега да изразходи енергията си ,ще се умори и ще видиш че ще заспи,да не мислиш че аз знам,но имам малко опит с децата покрай работата си,налагало се е да гледам сирачета докато ги вземат от социалните просто защото не искам да ги оставям сами,знам какво е да си изоставен и необичан...трудно е да свикнеш,Кат има късмет че те има,че е обградена от любов
За миг се сетих за своето минало,налагаше се чичо ми да ме възпитава,прекарвах седмици с чужди хора които третираха момичето,за миг сълзите напираха в очите ми,но именно този живот ме бе направило силна...Болката в раната обаче накара да се присвия,явно се преуморявах...Когато обаче докоснах раната тя прокърви
-Подяволите

-Добре ли си?
Изправих се почти веднага,като отидох до нея,раната и кървеше за това се надигнах.
-Поли извикай сестрата веднага...
Хванах я веднага и я вдигнах на ръце,прекалено се беше преуморила и е време да си полегне. Тръгнах на горе веднага,като я поставих на леглото за да легне и да си почине:
-Сестрата,ще дойде веднага да ти смени превръзката,по добре е да полежиш малко,прекалено много е преумори...
Седнал до нея на леглото,сестрата веднага влезе и погледна раната,не беше кой знае,какво малко кръв но не бе добре да се преуморява. Сестрата не е млада и каза,че докато е тук,ще и направи няколко лека с билки,за да мине по бързо. Доста време ми отне да намеря сестра с подход,тя се грижеше и за поконата ми съпруга докато беше бремена.

Мейсън бързо ме вдигна и ме отнесе в стаята ,а сестрата беше доста бърза с превръзката,явно я бях разместила и за това прокърви.Но наистина бях преуморена,а не исках да оставям малката,харесваше ми да я виждам
-Благодаря ти!Добре съм,не е нужно да се тревожиш толкова,върви и виж дъщеря си,може вече да се е уморила и да заспала в градината,няма да се изненадам ако е така
Дори бях сигурна в това,Мейсън щеше да се изненада,но да си почине също ако Кат бе заспала,виждах го в очите му,сега вече щеше да намери малко спокойствие
-Върви ,после си почини ,изглеждаш доста уморен,вземи си душ,поспи,аз ще я наглеждам веднага щом сестрата приключи