Имение Робинсън

-Не вярвам,че си натрапчив,знаеш ли разлечен си от всички мъже които познавам,без значение от възрастта.Не се обиждай не казвам че си възрастен,но в сравнение с мен малко...
В сравнение с другите мъже покрай мен той беше нормален и под нормален разберах че не ми налиташе ,че не подмяташе колко съм била сладка секси и тем подобни,дори това че бе вдовец не го освобождаваше както повечето
-Повечето мъже които са на твоите години покрай мен имам усещането че са по разгонени от повечето млади като мен,всеки ден едно и също,за това ми е странно държанието ти,имаш дете,те също имат,бил си женен,те и сега са,с какво с по-различен от тях

-Лошо е да намесвам паметта на моята съпруг в този разговор,тя беше прекрасна жена имал съм много грехове и имам към нея,че не можах да я направя истински щастлива и че не я опазих от бедите,направил съм много грешки спрямо нея но никога не съм карал да се чувства,като предмет. Винаги съм се държал добре с жените,това е до възпитание Валет или се раждаш мъж и се държиш,като такъв когато пораснеш или винаги оставаш момче и се държиш,като келеш. Истината е че повечето мъже,дори повечето хора приемат нещата за даденост и все едно им принадлежи. Истината че не е така и когато искаш уважение,трябва да уважаваш хората.
Малко се замях защото като адвокат се увличах в речите си но казвах истината:
-Сигурен съм,че има много като мен но има ужасно повече мъже,който не са,като мен и точно това приемат за даденост нещата. Не всяка жена е лека жена,не всяка жена е слона да флиртува и към всяка жена трябва да се държиш,като такава. Радвам се че намираш в мен нещо различно,че не съм те отблъснал с моето държание. Но истината е,че искам да си тук,че си жена достойна за уважение,да и се казва онова,което трябва,ти си еманципирана жена,жена която иска повече но не всеки път трябва да бъдеш критикувана за да се мотивираш. Просто трябва да ти се каже онова,което е истина,защото точно тези мъже и хора,който не знаят как да се държат,не са достойни дори и да те критикуват.
Още една нотка смях но по скоро горчив и погледнах към нея,защото това засягаше всички,и аз като нея приемах критиката жестоко и правех така да уверя хората,че грешат но това понякога не е верния подход:
-Заслужаваш да се държи някой с теб,както подобава,за това искам да останеш,да си починеш от всичките тези  хора,от тази работа,да си отдъхнеш,дори ако искаш да се почувстваш,като истинска жена. И за това ако нямаш нищо против те каня утре на една вечеря,не се приема отказ,защото дълбоко ще ме засегнеш,ще отидем на хубаво място но за облеклото не се тревожи,а относно здравето ти съм помислил,няма да те натоварвам.

-Определено си надарен с многословие,знаеш как да задържиш вниманието на една жена дори когато говориш за важни неща,за неща които никой мъж не смее да каже в очите.Изненадана съм и съм поласкана от начина ти на мислене и особено това което мислиш за мен,наистина не съм свикнала на подобно държание,аз съм жена ,момиче което не е видяло много и се радвам че именно ти ми показваш една светла старана у мъжете...
Но как да се съглася на вечеря,познавам го малко и съм сигурна че няма да ме заведе в някое долнопробно заведение,със сигурност трябваше тоялет за случая,а аз не можех да се похваля със цветен и скъп гардероб,напротив-беше обикновен и ...еднообразен
-Не знам и как да приема Мейсън,още по-малко като ми казваш да не се притеснявам за облеклото и за здравето си,със болката ще се справя,но не и с облеклото...

-Не го мисли Валерия наистина,ще видиш утре,само се приготви,по скоро бъде готова,да прекараш една хубава вечер.
Исках да и покажа,че не всички мъже сме такива и че може да изпита това чувство,да се отпусне и да бъде истинска жена,а да не се бори всеки път да се доказва:
-Помислил съм за това и няма да има болка обещавам ти. Сестрата,ще се погрижи за превръзката,консултирал съм се с нея,не желая да те натоварвам. Густъв,шофьора ще те взема и ще те доведе в ресторанта,намерил съм перфектното място,където ще ти е удобно и няма да се натоварваш,няма да останем много,за да не се изморяваш,после ще се приберем и ще си починеш.
Исках да и  кажа,че съм помислил за всичко,че знам какво правя и,че доверието в мен не е предадено нямаше и да го направя,щях да се погрижа да се чувства добре.

Погледнах го със зяпнала уста,ама той го беше планирал явно по-рано презденя,щом беше инструктирал всички
-Ти ни непоправим,кога успя да го планираш и от кога се каниш да да изпълниш намисленото?Утре?
Определено ме хвана неподготвена,но щом беше помислил за всичко как можех да му откажа,пък и какво лошо имаше в това да изляза с него на вечеря,да проведа един смислен и приятен дори разговор с мъж който гледа на мен като на човек,а не като на малоумно момиченце което някак си е влязло в полицията....
-Добре,няма да питам повече,с удоволствие ще вечерям с вас сър,но сега се боя че стана късно и е време да си лягам

-Ума си Валерия мисля,че можеш и сама да се досетиш,че мъж като мен винаги може да намери онова,което иска  то по най-бързия начин.
Намигнах и леко но след това веднага се изправих,като и подадох ръка,за да се изправи,все още  беше малко по трудно,за това я изпратих до стаята:
-Пожелавам ти лека нощ,през деня няма да ме има но сестрата,ще се грижи за теб,не се тревожи за утре,за всичко съм помислил и когато дойде времето,ще си напълно готова.
Целунах ръката и,като се отдръпнах:
-Оставям те с  главната задача да помагаш на Кат да влудява бавачките,поне в това може да те научи,как да бъдеш капризна.
Исках да се отпусне,а Кат щеше да помогне за това.

Легнах си ,беше малко трудно,но нямаше да викам никой да ми помага,трябваше сама да се справя,а и не бях каприз както искаше да ме научи Мейсън.През цялото време мислех за това което говорихме,минах примерен сценарии за срещата утре,но така и не виждах бъдеще в това,рискувах да хлътна като дете каквото може би бях в неговите очи,макар да не го показваше,но разликата ни бе голяма,той имаше дете,ами ако утре се появи друга която Кат да обожава и да иска за своя майка,която той да обикне,не че това ми бе опция.Не вярвах това да стане,сега ме херасваше защото може би съм първата с която открито говори след смъртта на жена си.В този ред на мисли и въртене в леглото съм заспала,когато на сутринта се събудих Кат стоеше надвесена над мен много внимаваща да не ме събуди или може би на не ме нарани без да иска
-Ставай,искам играя с теб
-Малка палавнице ти май вдигаш къщата наред ,ако не спиш ти никой няма да спи
Миг по-късно бавачката влетя и видимо се успокои
-Изплъзна ли ти се ? -тя въздъхна и се засмя
-Съжалявам,има навика да изчезва ненадейно
-Спокойно,не ме притеснява,остави я с мен

Бях на работа но бях поръчал всичко,и приготвил всичко,през деня поръчвах някой довършителни неща,исках тази вечер да е много специална. Към обяд бях планирал да пристигнат три рокли,от двама различни дизайнери,от която тя да си избере една за вечерта,другите оставаха за нея,можеше да ги облече на някоя друга вечер.
Също така щяха да пристигнат подходящи обувки,мястото не беше супер изискано но искаше свое стил,за това и роклите не бяха супер официални,като за бал,а красиви и елегантни. За мене по скоро секси но не и вулгарни.
Всичко това дойде точно по обяд,за да има време да се подготви придружени от една дузина,кърваво червени рози,с картичка:
"Приятен след обяд,красавице. Не позволявай на Кат,да ти се качи на главата."
Това трябваше да я накара да се усмихне и да я накара да се почувства добре.

Когато роклите и розите пристигнаха имах чувството че Катерина е по развълнувана и от мен,честно казано не бях очаквала подобно нещо,бяхме в двора когато иконома донесе всичко,когато отворих картичката сигурно се бях изчервила повече и от розите,а Кат питаше постоянно от кой са
-От баща ти са скъпа моя
Качих се в стаята и открих роклите,можех да избера една,а другите да останат за мен,не това беше прекалено и щях да си поговоря с господина по-късно тази вечер.
-Хайде правим те хубава за тати
Катерина стоеше на прага с бавачката си и една от прислужвичките за да ми помогнат да се облека и да се приготвя и в крайна сметка изглеждах така
Не беше много мой стил,но и трите настояха и не ме оставиха намира докато не се съглася,в уречения час колата ме чакаше за да ме откара при Мейсън

Колата спря на едно приятно местенце но истината е,че все още се оказа ново,в него работеха,най добрите  готвачи,който готвеха всичко,абсолютно всичко,а ресторанта изглеждаше много задушевен с някаква приятна романтична обстановка,леко приглушено осветление,тиха музика.
На входа я очаквах аз облечен в косюм,светло син,като не бях с вратовръзка,а ризата небрежно разкопчана,просто в края на деня ненавиждах връзките.
Бях смаян колко зашеметяващо красива е тя,приближих се подадох ръка към нейната и я целунах нежно,усмихвах се подобно на глупак но тя наистина е красавица:
-Прекрасна си,не мислех,че ще избереш бялата рокля,стой ти прекрасно но съм убеден и,че другите,ще ти стоят прекрасно и,ще имаме време да ги видим...
Това е намек,че щеше да облече другите две скоро. Хванах я под ръка,като правитела ни чакаше за да ни настани на една маса. Оказах ме се до  една маса с два стола тип канапе,като нейния стол,имаше няколко меки възглавници,който да се чувства удобно и да не се натоварва. Бях обещал да си почива и дефакто в този стол е на вечеря и си почиваше. Помогнах и да седне,а малко след това седнах срещу нея,като взех салфетката и я сложих в скута си:
-Поръчал съм специално меню,надявам се да ти хареса. И предимството,е че няма да пием алкохол,което ще ни помогне да се насладим на хубавата храна и приятната приказка...

Очарователен,не можех да намеря друга дума,просто бе помислил за всичко,а аз зяпах като глупачка и не можех да обеля нито дума.Не знаех от къде да започна и какво да му кажа
-Прелестно е ,а ти си просто изумителен,чувствам се като в средата на някаква приказка
Столът ми беше пригоден така че да ми е удобно и да не се напрягам,а срещу мен стоеше принца от приказките,макар да му липсваше короната меча и всичко,но и така небрежен беше ...
-Катерина избра тази рокля,честно да ти кажа беше последния ми избор,но определено умее да убеждава хората.Прекалено е разголена за мен,не е мой стил,не че и другите са ...кой знае колко обрани...не съм експерт по модата

Засмях се,защото познавах много добре дъщеря си и не се съмнявах,че ако нещо си е наумила то винаги ставаше така,проблема е този,че все още е много малка и често вкуса и за мода все още се пречупваше през детското желание,да бъде принцеса:
-Да,метнала се е на мен явно с невероятната сила да убеждава...
Наляха и на двама ни нещо от подобията на коктейлите но плодови,който да подразнят апетита и да подготвят и двама ни за прекрасната вечеря:
-Радвам се,че ти харесва и това е целта,всяка жена има нуждата да се почувства,като истинска принцеса. Само че в този случай,не съм успял,не искам да се чувстваш,като принцеса,защото това място го заема Кат,целта ми е да се чувстваш,като кралица,защото аз далеч не съм принц на бял кон...
Мина ми времето за тази роля,сега по скоро бях крал,улегнал и знаещ какво иска и как да управлява своя живот:
-Надявам се си гладна?
След кратка пауза:
-Предлагам цялата вечер да е посветена на разговори включващи само мен и теб,не че не обичам да говоря за Кат и тя винаги е в мислите ми но разговори за дете на романтична вечеря,не са особено подходящи...

-Силно се съмнявам да успеем да изключим Кат от разговор,все пак е част от теб и от живота ти,виждам колко много значи за теб и до някъде го разбирам!
Катерина бе малко чудо приличащо и на двамата си родители,а след смъртта на Марисела бе абсолютно нормално Кат да е всичко за баща си,така преодоляваше загубата на жена си,в малката виждаше съпругата си,макар Кат да бе съвсем различна от нея.Но Мейсън виждаше в Марисела в другите жени,търсеше я в другите жени и това би било голям проблем ако искаше жена до себе си ,ако искаше до Кат да има жена която поне малко да отмени майчината липса,никоя разбира се нямаше да е като нея,но малкото чудо имаше нужда от майка!
-И така,на къде ще върви разговора тогава,ако няма да е за нея?

-Моята малка принцеса е целия ми живот и никога не бих могъл да я изключа изцяло от ума си но е хубаво от време на време да се говори и за нещо друго. Викало му се социален контакт.
Усмивката ми беше много чаровна,естествено се опитвах да добавя малко хумор към всичко това но въпреки всичко се надявах да превърна вечерта в незабравим спомен за нея.
-Може да си говорим за доста неща но нека ограничим до неща,който ни интересуват и двамата. Понеже не съм бил на среща от много отдавна,нещата май бяха,някой задава личен въпрос за някого другия отговаря,докато оцелим обща тема на разговор или нещо подобно.
Имаше ирония във всичко което казах но малко се чувствах и сконфузно,някой неща ми се изплъзваха от контрола.
-Примерно,аз ще започна,с нещо което ми хрумва на първо време е,дали обичаш да пътуваш?

Дали обичаше,трудно беше да отговори,не бе пътувала много из страната,да не говорим за щата,просто защото се бе отдала на работата си
-Трудно ще ти отговоря,защото работата ми не го позволява,а и къде да отида като не познавам никого
Странен беше въпроса,но пък интересен,наистина хората отделяха време и отпуски за да опознаят страната си,да отидат на почивка с приятели и семейства,докато Вал предпочиташе да работи
-Ти вероятно пътуваш много ,кои са любимите ти дестинации?

-Преди обичах да пътувам...
Поклатих глава и да отново се усмихнах,защото се шегувах:
-Не никога не съм обичал да пътувам,аз съм доста голям работохолик и обичам работата си,и не можеш да ме намериш на плажа,ако няма причина да съм там. Пътувах защото ми се налагаше...
Съпругата ми трудно ме навиваше за почивки или нещо подобно,ходех за да и угодя,е не ми е било неприятно,защото винаги съм бил с нея но аз сам да отида едва ли:
-Като млад обичах да ходя в Италия е водех се от красивите момичета но сега по скоро ме води стомаха ми,искам отново да опитам всичко което Италия може да ми поднесе на една маса.
Опитвах се да избягвам,теми свързани със съпругата и детето ми,да те бяха част от живота ми но трябваше да направя място и за още един човек. Защото тя беше една изумителна жена,исках да я опозная:
-Е,повод е някой път да те заведа на почивка,това е нищо,с малкия ми самолет,ще прелетим и ей го колко е Италия.

Той шегуваше ли се,как щеше да ме води в Италия,аз дори не говорех езика,какво оставаше да познавам културата,всичко което знаех се дължеше на филмите които гледах
-Не мога дори да си помисля да тръгна,как ще ме водиш мен на почивка в Италия?Не бих могла да си го позволя с моята заплата,а не бих ти позволила да ми плащаш за всичко,дори ти да си ме поканил....
Знаеше че дори ми бе неудобно да дойда тук,какво остава да тръгна насам натам по света с него...макар че мисълта да остане с него насаме извън този град и се стори примамлива и в следващия момент си удари мислено шамар,та той току що е изгубил жена си,той е мъж много над теб ,дори не си го помисляй

Скромността красеше човека но в нейния случай това въпреки,че е прекрасно,и е излишно,защото е невероятно красива. Накара ме отново да се усмихна:
-И кой каза,че аз ще плащам?
По присвих малко очи но след това бързо се усмихнах,като се присегнах за чашата за да отпия една глътка:
-Ам,така да се каже,в Италия съм един гост,който може да отиде дори без багаж и кредитна карта. Самолета и без това не е правил курс скоро,а плащам за поддръжката му,а щом стигнем до Италия моя приятел Фредерик,който държи едно прекрасно малко хотелче,той ще ни осигури стай,няма как да откаже все пак ми е приятел,а и миналата година го измъкнах от затвора,имаше проблем с данъците,данъчния му счетоводител го беше измамил.  Той от дълго време ме кани,а и вече когато съм по спокоен може да взема и моята принцеса,хубаво е да види и тя малко свят. Мисля,че ще и е забавно да я заведа в Диснилент или нещо подобно.
Все пак не исках да я притискам,а и още здравето и не е добре:
-Стига глупости,никой тук не ти говори за пари. Аз не съм от типа мъже,взимат момичета,за да ги обсипят с подаръци,само за да ги вкарат в леглото си. Е,да не съм света вода ненапита но отдавна минах през това. Понякога е по хубаво да се пуснеш по вълната. Ако искаш,когато се оправиш може да направим една малка почивка,ако си съгласна? От друга страна,да ти е по леко го приеми,като благодарност за това,че ми помогна,за всичко,което си направила,редно е да получиш награда,каквато е и да е,защото наистина я заслужаваш.

Да,познавах досието му,наистина не е света вода нанепита,но може би бракът го бе променил,всеки мъж уляга рано или късно и в очите му имаше нещо което не можех да определя,може би зрялост,опит и наистина не искаше само да вкара едно момиче в леглото
-Няма нужда от награди,стига ми че успях да разкрия виновника ,мисълта че сме го наказали и той не се размина ненаказано е най-голямата ми награда,а както и да знам че за вас с Кат има справедливост,за един полицай няма по-голяма награда от това.Далеч съм от мисълта да се възползвам от положението ти и това което можеш да ми дадеш като награда...
Наистина радвам се че един ден когато Кат го попита какво е станало с майка й да и каже че виновника за смъртта й е наказан по най-строгия начин и макар че това няма да и я върне,поне ще е спокойна както и той че този мъж няма да нарани никой повече

-Възползване не е точната дума. Възползване е,ако го искаш и понякакъв начин ме караш. А,в този случай е покана.
Адвокат съм,ако не можех да изкарам добри доводи,то кой друг:
-А,и не ме карай да използвам скритото си оръжие,на мен отказваш но на Кат...
Естествено се усмихвах и се надявах да склони,защото не ми се искаше да прибягвам до такива мерки,да използвам дъщеря си за подобно нещо:
-Все пак,ще ти дам време да си помислиш,ако случайно размислиш,колкото и да е лошо от моя страна,ще накарам Кат да те покани.
Звучеше малко гадно но знаех,че няма да го приеме по този начин:
-Винаги ли си склона да отказваш неща и подаръци? Виж не всеки мъж би искал отплата за подобни неща. Не и истинския мъж. За мен най-голямата отплата,е просто да те видя щастлива,усмихната,да се забавляваш. Можеш да бъдеш напълно спокойна,не се възползваш от мен,целта ми не е да ми се отплащаш по какъвто и да е било начин. Просто свикни с мисълта,че ще правя някакви неща за теб. Редно е и е времето,някой да ти покаже,че си истинска жена,а не просто полицайка.

-Никак няма да е честно от твоя страна да ме склониш да приема чрез Кат,знаеш че тя ми е слабост от деня в който я видях и на нея наистина няма как да откажа!
Истината бе че отдавна исках някой да ме погледне като жена,а не като полицай,да види в мен човек способен да се забавлява,да се усмихва и да се шегува,жена способна да обича и да даде на един мъж това от което се нужда,да бъде щастлива с някой който знае какво иска ,да и го покаже и да не наранява и двамата,но рядко се срещаха мъже които да са верни на себе си и на самата нея..
-Нима в мен виждаш жена,а не дете полицай,защото аз съм това-едно дете което порасна преждевременно,което доказа себе си в един мъжки свят и познава повече трудностите,живота и мъжкия свят,от колкото това да бъде жена

Не бях в състояние да я изпусна от поглед. Наистина за мен е една красива жена,жена която заслужаваше всичко онова,което заслужаваше всяка жена. Но и бе чаровна,толкова скромна и искаше и изглеждаше невероятно смела и силна,качества който не притежаваха повечето момичета на нейната възраст:
-Само това,че мислиш,като зрял човек,това че си дава сметка и че си била достатъчно силна да се докажеш и утвърдиш в един мъжки свят е достойно да те изключи от графата на децата,а и в интерес на истината и аз не се смятам за особенно пораснал,особено когато има малко създание,което да те върне в този детски свят.
Наведох се съвсем малко към масата,като и се усмихнах:
-Ти си млада и красива но това не те прави по малко жена,не си момиче със сигурност. Виждам те наистина,като една прекрасна жена,която пред себе си има толкова много възможности и която е крайно време да получи онова,което заслужава. Поне за миг да остави амплоато на полицайка и да усети,че е наистина истинска жена. Пред мен няма защо да се доказваш,от теб се иска да се отпуснеш и да се насладиш на всичко.
Протегнах ръка и улових нейната повдигнах я леко и докоснах  нежно с устни крехката и длан. Толкова изкусително красива беше,не можех да скрия от себе си,че будеше в мен желанието да я имам,аз бях мъж не можех да се отвърна от това но истината е,че я харесвах,тя ми действаше по начин,по който не ми бяха действали преди. Бях загърбил сякаш това чувство за мен нямаше значение,всички жени бяха еднакви но тя е моето изключение,моята разлика. Е,за жалост не е моя но... Пуснах ръката и макар да не желаех:
-Добре ли си ако не ти е добре моля те кажи ми,не искам да те претоварвам. Ако нещо се почувстваш зле веднага ми кажи и се прибираме.

Когато докосна дланта и с устните си тръпки полазиха по тялото ми,усетих меките му устни,усетих парещия му дъх който стигна до всяка фибра на нараненото ми тяло.
Истината бе че го желаех и то до болка,но не бях сигурна дали изобщо да се забърквам с този мъж,той все още живееше в сянката на покойната си съпруга която обожава все още и това си личеше,дори да имаше някакъв интерес към мен той щеше да е моментен,трудно бих могла да заменя онази жена която той е боготворил която го е дарила с това прекрастно същество което обожава повече от всичко...Не че исках да заменя която и да е от двете,но исках мъж който обича мен,а не спомена за една жена,дете можех да преодолея,това никой никога не можеше да замени...в момента имах нужда да остана сама за това колкото и да не ми се искаше трябваше да го помоля да се приберем
-Малко съм уморена,извинявай че толкова рано искам да си ходим,но ще ме отведеш ли в стаята ми

Трябваше да се съглася безпрекословно с нея,не исках да и причиня болка,а този престой можеше да и идва прекалено тежък. За това я разбирах и без дори,да чакам ни най-малко направих знак на сервитьора да оправи сметката и всичко тук. Изправих се,като отидох при нея и се наведох да я взема.
-Прихвани се за мен...
Не и дадох време да ми откаже,веднага я взех и тръгнах с нея към колата. Тя беше така лека и толкова крехка. Най-нежното и най-красивото момиче,което съществуваше. Да не можех да забравя спомена за моята съпруга но изпитвах и чувства към нея,който не исках нито да пренебрегвам нито пък да се боря с тях.
-След минути се прибираме.
Оставих я съвсем леко в колата,като минах от другата страна и дадох знак на шофьора:
-По магистралата,за да избегнем задръстването,внимавай но карай колкото се може по бързо.
За отрицателно и за кратко време се оказах ме в къщи пренасяйки я в стаята,оставих ги сестрата да и помогне и да смени превръзките и,а аз отидох да приспя моята малка принцеса,която чакаше приказката си за лека нощ:
-Е,коя приказка,ще четем...
Още щом се появих на вратата тя подскочи държеше някаква книжка:
-Приказката за Рапунцел...
Засмях се защото я четях за 20 път този месец вечно заспиваше с нея. Въздъхнах и се съгласих,като започнах ме да четем приказки.

Веднага се съгласи с мен,дори не ме остави да се изправя а ме пренесе на ръце до колата,това беше малко смущаващо,хората ни гледаха странно ,но на него изобщо не му пукаше,това беше хем не толкова.
Прибрахме се доста бързо и ме остави в стаята на грижите на сестрата и отиде да приспи Екатерина.
Останала сама се замислих за нео,какъв мъж беше,отдаден на работата си,на жената на сърцето му,а именно Кат,а сега се грижеше за мен сякаш бях още едно от неговите момичета.
Когато си спомних за ръцете му около тялото ми се насладих на допира,той беше толкова нежен ,че исках да усетя повече,дали бе така нежен и в леглото.Тръснах глава и гласът на сестрата ме сепна
-Господина е много мил с вас,личи си че ви харесва
-Просто е загрижен за мен,защото ме раниха докато спасявах Кат нищо повече
-Грешите,ако беше така просто щеше да плати в болницата и после да ви прати цветя,но не и да ви приюти и да ви води на вечеря
-Мислиш ли?